НА ТАТКО

20.01.1954

Денят е сряда, светъл ден... студен и заскрежен.

Над последната къща, под баира, от комина блика дим.

В деня, когато Шостакович поставял поредна велика творба*

А чернокожите се обединили в Национални негърски мрежи**,

Една жена в България промълвявала към Бога гореща молба,

И на младенеца скоро пъпната връв щели да срежат.

* Опус 94, Концерт в А минор за две пиана, чийто световна премиера е на 20.01.1954

** Обединение на над 40 негърски радиостанции в Америка, обявено на 20.01.1954

20.01.2014

Татко,

След 60 години, в честен труд изминали,

И днес не се оплакваш от стръмното в живота,

Макар с надежди и мечти с времето отминали,

Ти следваш все тъй неуморно вярната посока.

Без много думи, без излишна пантомима,

Преподаваш най-важните... Човешките уроци,

И ние знаем, че докато теб те има,

Не ще страдаме, чужди, голи, боси.

Не винаги успяхме да показваме,

Колко много всъщност те обичаме,

Често не знаехме с какви думи да се изказваме,

Трудно е да се избере момент за вричане.

Сигурно често се питаш: - Успях ли?

Добър ли бях? Има ли смисъл от мене?

Е,

аз имам един баща

и него

за нищо

не сменям!