Понякога се връщам
пак назад.
И сърдя ти се, татко. За дните, в които ти
не бе с нас.
За миговете, които не изживяхме заедно.
За дните, в които
исках да си там до мен.
Да имам бащина закрила.
И вечер сгушена във теб
ръката твоя да ме е покрила. - Момичето на татко! - да ми кажеш.
И след това да се похвалиш с мен.
О, ти не знаеш как го исках, татко! ...