29 июн. 2013 г., 12:54

На татко 

  Поэзия
1172 1 1
Камък е заседнал в душата,
от мъка и болка изграден...
Сълзите падат на земята,
дано се срещнем някой ден!
За тебе, тате, пия тази вечер,
на сватбата ми най-специален гост!
И макар да си звездичка на небето,
с любов даряваш първия ми тост...
Няма радост в очите,
няма я усмивката дори,
болката заседнала в гърдите крещи:
"Защо не си до мене ти?!?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??