RainaVakova
431 2780
2 сент. 2020 г., 13:20

На тавана в мазето 

  Поэзия » Другая
634 7 11

Аз съм голямо момиче.
Всичко разбирам прекрасно.
Точния цвят на колите.
Скорост защо им угасва.
Дупка на дългия вестник.
Сложна утайка в кафето.
Песни, които разместват
стъпили здраво крачета.
Лято, което е смешно,
щом ми опре до главата.
Стълби до друга планета,
вечния път наобратно.
Твърдия глас на резето
и на капана душата....
А на тавана в мазето
уча си тишината.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Още го обичам този стих!
  • Харесах!
  • "Твърдия глас на резето
    и на капана душата...."

    Дадено взаем и взето
    смачкано как се изглажда?
    Прилично значи прието
    (голямото се изважда...)

    Невероятнице! Поклон пред перото ти!
  • Голяма си!
  • Райна като ти "опре до главата"... Благодаря!
  • Райнет,ти си невъзможна ...
    Може би, само в поезията си фантастична,
    ако и в живота си такава, ей богу, трудно ми е да коментирам!
  • Тишината, която носи цялост. Заради връзката между долната и горната земя.Уроци.
  • Хубаво - смислено и красиво.
  • Ти си голямо момиче, Рени! Голямо! Как майсторски казваш, че това, което е горе е и долу, както и обратното / долу и горе/... Изразът :"Сложна утайка в кафето" ме накара да се замисля, че човек сам чертае съдбата си....Прегръдка от мен, силна!
  • "А на тавана в мазето..." - супер е!
  • "Песни, които разместват стъпили здраво крачета."

    Ох, как ги измисляш. Страхотно е 😁
Предложения
: ??:??