5 авг. 2007 г., 21:09
На теб
Не погребвай тази любов,
в която доскоро толкова много си вярвал.
Не забравяй тези очи,
които са ти служели за огледало.
Не намразвай името, дето
си повтарял дори
и на сън
и не взимай дареното вече
и не казвай парливи слова,
защото
страшно е любов да умира,
когато казват, че вечна била.
в която доскоро толкова много си вярвал.
Не забравяй тези очи,
които са ти служели за огледало.
Не намразвай името, дето
си повтарял дори
и на сън
и не взимай дареното вече
и не казвай парливи слова,
защото
страшно е любов да умира,
когато казват, че вечна била.
© Наталия Божилова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
много хубаво стихотворение
-
Много тъжно , но красиво стихотворение.
И много истинско. С обич, Наталия. -
Толкова тъжно ... и толкова вярно ...Успех!
-
ДА!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
когато казват, че вечна била. - ДА СТРАШНО Е!