Ще намеря през нищото път,
за да стигна при теб в тишината.
Ще протегна към тебе ръка
и ще търся ръката позната.
Знам, че има те някъде там...
Като светла надежда те чакам.
Може би като мен ти си сам...
Може би също тъй ме очакваш?
Може би... Колко много неща
може би ще се случат тогава...
Аз ще дойда във твойта душа,
Ти - във мойта... И там ще останем.
© Гинка Маринова Все права защищены