На теб Море с любов!...
Аз цял живот при тебе все се връщам
с вината осъзната на разкаян син –
Море, Море понеже си насъщност
в Живота ми хазартен и необясним!...
Ти също като майка, ласкава и строга,
аз знам ще имаш сили все да ми простиш –
при теб пък за подарък аз моята тревога
с любов ще ти оставям във някой тъжен стих...
Море, ти звездно в Красотата съществуваш
през целият безкраен престой във Вечността,
а в прелестта, с която стихийно се бунтуваш ...