На теб, учителко, любима!
Не беше тя по мое време “ госпожа”-
зовяхме я“другарка”- като всички…
Гушкаше ме вкъщи- бях нейна дъщеря,
но на чина- обикновена ученичка!
От другите да знам и повече да мога
искаше, та и у дома почивка нямах,
но там се правех на учителката строга
на братче и сестра, дори на мама!
Чертички тънки и дебели със мастило,
ченгелчета изписвах дневно сто!
Не спирах ако слънцето не се е скрило! ...