На тебе, дъще, завещавам
На тебе завещавам всички радости,
да ги плениш с ръцете и очите си!
Да имаш всичката любов в сърцето си!
В душата си пък всички волности!
На тебе, все на теб ти завещавам всичко,
което искаш, да ти бъде с тебе!
Да нямаш липси, а всичкото обично
да е в сърцето завещаното ти от мене.
Небе в очите на мъжа, когото любиш.
Храна за сетивата му, и жаждата му ти да си.
Ако те заземява някой, да отлиташ,
защото птица си... прилища на майка си.
Пред трудностите не отстъпвай, отстоявай!
Бъди скала за дъждове, щом завалят,
а после, като злато се отронвай,
когато обич и любов гнездо във тебе свият!
На тебе, дъще, завещавам всичко синьо,
което носи име на небе и птици!
И всичкото, което е красиво,
да имаш в своите длани и зеници!
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубаво казано!
-
Евгения, чакаме стихотворения. Има читатели, които искат да четат твои работи и да видят пламъка на пушките, които добре познаваш, мисля. Чакам нещо философско, за живота.
-
Много хубаво и мило, но мисля посвещение, пожелание, любов, хайде нека не е завещание!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
