Не мога просто поглед да обърна

към нови хоризонти и мечти,

когато знам как нежно ме прегърна

и как ме озаряваше с очи.

В ръцете ти аз искам да остана.

Защо не ги разтвориш пак за мен?

В душата ти е моята нирвана -

там поривът се ражда окрилен.

Не мога просто да вървя нататък

към нови светове и нов късмет,

към прага на житейския остатък,

когато знам, че дадох ти обет.

Сърцето ми изпълни се с любов

и всеки трепет носеше ми сила.

Животът, както казват, е суров,

но аз не вярвам, щом съм те открила.

Дори да знам, че имах само миг

нежните ти ласки да отпивам

и цял живот след него да боли,

аз тихо ще нашепвам - Бях щастлива.

Те няма да повярват, може би,

че в тъжния си поглед нося радост,

че нищо мойта вяра не уби

и болката за мене беше сладост.

Те няма да повярват във това

и може би те няма да се влюбят.

На тях дарявам своите слова -

на тези, дето няма що да губят.