27 апр. 2011 г., 22:50
... това написах, след един дълъг размисъл, препрочитайки стихотворението "Пръстен " на Веселин Ханчев
За твойто тихо идване, което
така жадувам с цялото си същество,
за дадената ми ръка и сили влети
във миг на слабост и погубващо ме зло,
за твоята усмивка и подкрепа,
когато най-много търсех теб...
Благодаря за твоята утеха и...
че разтвори душата ми в добро,
за твойта вяра, нежност и доверие,
за туй, което е... и е било
и туй, което ще е помежду ни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация