7 мар. 2010 г., 00:02

На тоз, който ме омагьоса за четири дни... 

  Поэзия » Любовная
753 0 2

С думи сладки и усмивки омая ме тоя

и сега ще копнее за него душата моя.

Веч сърцето ми не е студено към оня,

за когото дори и вятъра ще догоня.

И тъй зароди вражда между мен и нея –

Таз, която люби и която да удуша копнея.

 

С разкази за любов прокара ниша между ни,

отговорите на нея не могат да са анонимни.

Веч разум и логика си отидоха – ти ги плени,

останаха само чувствата на теб обречени.

И тъй нощите се превърнаха в безсънни –

ту гняв за нея, ту мечти за теб грешни!

 

С милувки нежни и целувки по тялото ми цяло -

омагьоса го и сега за тях е отново зажадняло.

Веч и лице, и тяло при спомен за теб е поруменяло,

всичките ти прегръдки и докосвания запомнило.

И тъй стана, че сърцето му премахна неговото его,

за да разбера, че е било игра и съм едничка за него.

 

                                                                                                  06.03.2010

© Грийн Лейди Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Амм , тогава ще го промена на нещо , което се чете.Не знаех , че не се чете - смисъл аз си го чета. (blush) Благодаря , че каза.
  • Цветът на стиха направо ме уби... Много изкрящо... Очи не ми останаха, но го прочетох! Трудно беше!
    Някак... Не знам! На моменти губих смисъл!
Предложения
: ??:??