26 дек. 2009 г., 12:05
Настъпи плаха утринна искра,
сред безбрежна, бурна синева,
трепетна, красива и сама!
А подир настла се и мъгла,
нанизана из сребриста тишина!
И брегът остана невидян,
на края на безумний свят,
в него блян се пръсна попилян,
от призраци и сенки безконечно презрян!
На тоя бряг и туй чудо остана,
с неясен, размазан от време контур...
А вятър влачи окови стоманни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация