Разговорът ни е токова тревожещ...
като замах е на брадва! И дървото пак съм аз.
А искаше ми се да бъде като музика възторжена
и да те слушам влюбено-притихнал. И в захлас.
Като на нож върхът си Ти, жестоко-остра,
пронизва ме студът ти час по час...
Мечтаех си да бъдеш моя остров
и към сърцето ти пътека между нас.
Три капки огненочервени кръв във паметта ми ти остави!
Три думи мъченически мечтая си със страст!
Бразда гранична между две държави...
и три Вселени страшни ни делят! ...