Светът не би бил същият, ако те нямаше,
ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.
Всеки път, когато в мен ти лягаше,
аз знаех, че отново ще поискам още.
Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера
и в тъмнината нежността ти ме възражда?
Сляти. Горят в душите хиляди фенери,
а кожата в своята соленост става влажна.
Безкраят на морето носи тихи послеписи,
а романите отново казват всичко. Между редовете.
Поглеждам те. Сияние. Изгарям. Ти си.
Моите вълни отново търсят на твоя остров бреговете...