Светът не би бил същият, ако те нямаше,

ако не виждах в тебе силата на миналите нощи.

Всеки път, когато в мен ти лягаше,

аз знаех, че отново ще поискам още.

Защо са ми звезди, щом грееш ти като Венера

и в тъмнината нежността ти ме възражда?

Сляти. Горят в душите хиляди фенери,

а кожата в своята соленост става влажна.

Безкраят на морето носи тихи послеписи,

а романите отново казват всичко. Между редовете.

Поглеждам те. Сияние. Изгарям. Ти си.

Моите вълни отново търсят на твоя остров бреговете...