На твоята мъничка улица
с мъничък, светещ прозорец,
е толкова светло и тихо,
и болката сетна помръква...
И как неусетно ме мами,
по пътя й пак да премина,
отново пак някой да свирне:
"Брезичките на уличката малка"...
А много на мен не ми трябва -
ухаещ стон, лято и речни простори,
в тях слънцето погледа си удавя -
знак вечен, който няма забрава.