По цял ден стоя на тъмно,

притворила тихо в мрака очи.

Между живот и отвъдно

изтичат моите безжизнени дни.

Не искам никой да виждам и чувам!

Телефонът не вдигам - нека звъни.

Мразя го вече - направо го псувам,

защото знам, че не звъниш ти.

В самота се въргалям,

през глава се завивам,

Дишам ли? Не искам да знам!

Тук ли съм или умирам?

Душата си стискам - няма да я дам. 

Чакам в агония и този ден да свърши.

С надежда се моля за идния ден.

Тази любов съвсем ще ме довърши...

Не искам да те няма, любими до мен.