На учителите в стачка

29 окт. 2007 г., 09:21

Поэзия

854 0 5

Понякога в прекрасното

се чувстваме безсмъртни

а в безсмъртието -

тъй прекрасни...

Да пишем в тишината

на ноща - е толкова лесно...

Да пишем в тишината,

страдания от думи и мечта,

надежди - от никъде несътворими...

/на това място би трябвало да пъхна някои текстове от чалгаджийските песни - например: „да бъдеш ледена тъга" - и всякакви други простотии.../

Имам нужда от армия принцове и принцеси, толкова да ми липсват, с които да сътворим една приказка... наистина за нас... за учителите...

И за всички нас...

Благодаря ви, че ме прочетохте...

Обаче - чрез тях продължавам да си мисля,

чрез тях усещаме неусетимото.

Чрез тях се помним,

такива малки бяхме...

А времето е толкова безпаметно,

часовникът на някакаква вселена...

Твори ни в кукли - лицемери...

твори образите ни без спомени,

а времето поражда разстояния...

natal4eto1991 (Наталия Тодорова)

2009-04-30T22:37:30+03:00

Хубаво е.Поздравче
Клер (Светла Дикова)

2007-11-18T20:15:46+02:00

Благодаря!
juliet007 (Эоя Михова)

2007-11-02T16:13:30+02:00

Хареса ми!Поздрав!
samotnata_x (Надя Стоянова)

2007-10-31T01:15:14+02:00

Прекрасно!!! Поздравления!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-29T10:49:49+02:00

Хубаво и нестандартно.За учителите с любов!
Наистина чрез тях се помним в безпаметно време.
С обич за теб и учителите!