НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА

Учителко моя, любима, едничка,

толкова  отдавна ли всичко това беше?

Ти, хванала моята малка ръчичка,

с мен търпеливо букви и числа редеше.

И, разказвайки приказките омайни,

ти ни учеше света голям да открием.

Със знания да разкриваме тайни.

От науката - опит, сила да добием.

Много учители аз имах любими.

Много неща с тяхна помощ открих,

но срещата с първата, неповторима,

искам да възпея в моя скромен стих.

Колко ли пъти аз бях ученичка -

със деца и внуци все започвах от А,Б-е.

С примера си ми светеше като звездичка

жената с голямото, горещо сърце.

Ти беше за нас като майка обична.

Самата добра, ти ни учеше на добро.

Ти - почитана, уважавана лично,

съветваше да се пазим от всякакво зло.

Сега, вече с годините посребряла-

изпитала тревоги, радост и скръб,

още спомена за тебе аз пазя -

спомен тъй мил за мен, тъй много скъп.