valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
16 авг. 2023 г., 16:58  

На улицата 

  Поэзия » Философская, Гражданская
365 1 2
            На улицата 

 

 

Лежи поетът на улицата сам сега,

потънал в кърви, но защитил честта!

Честта на една обикновена красива жена,

нападната, но останала с горда снага. 

 

Лежи и покрай него стиховете му слова,

стихове за живота, битието ни и любовта.

Запазил жената, запази ѝ поетът честта,

лежи и си мисли той за смисъла на живота!

 

Лежи поетът и гледа до него красивата жена,

боли го от раните му, боли го неговата душа.

Защо така се промениха за жалост хората,

има само злоба и завист, няма я вече обичта.

 

Над него, навела се жена, милва неговата коса,

спасената от поета девойка сякаш от приказката.

Погали лицето му нежно, целуна неговата ръка,

събра стиховете му, неговите рожби за любовта!

© Валентин Миленов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моето ново стихотворение.
  • “Защо ли хората враждуват
    отдавна питам в мрака?
    Защо на улицата вчера
    един човек заплака?”

    Робърт Алън Цимерман

    Това беше от поредицата “Поети с китара”, книжка с малка плоча. Звучи ми като да е превод на Георги Рупчев. Тома Спространов пишеше уводите.
Предложения
: ??:??