21 февр. 2021 г., 10:11
Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива
там, по пътя забързан човек.
Вместо сняг, че още е зима
все ръми притъмняло небе.
Вземам в ръка боичката синя
и на листа ми – стих в синева
не искам пак мъгла да покрива
отново тука пристигнал денят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация