На Вярата!
Кога наниза пъстроцветна броеница,
от години,сезони,дни?
Кога Времето извървя-
със мен?
Поспри!
Кога развя буйната си грива над градините-
на младите ми пориви?
Къде отнесе неизживените мечти-
от младостта?
Ограбената ми надежда...
да срещна любовта?
Какво ли под Небето,не видях!
Плач,сълзи,наказание и грях.
Не успя да вземеш Вярата ми-
колкото зрънце,
че и в късните сезони-
обич нося в моето сърце!
Под огънатите клони,то тупти-
любовно и припява!
В мен живее и обича!
Докато часовника-спре да отброява!
Не!Не е края,а началото,
останало у мен!
На Вярата...
в утрешния ден!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Все права защищены