13 сент. 2006 г., 17:30
Сега съм на върха на мойта младост
и трябва да се радвам, да живея,
но липсва ми в живота тая сладост,
която караше ме нявга да копнея.
Пробождат ме очите ти зелени
и не любов жадувана, а безразличие откривам.
Зелени ледени искри към мен са устремени
и не ръцете ти, а самотата аз милувам.
И другия, когото аз обичах,
далече е сега от мен,
и спомена, във който аз се вричах
отмина ме във топъл ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация