И с роклята за-без-бельо, огнено-оскъдна, на тънки токчета по очуканите павета се полюшвам, обезчестявана от при-свояващите погледи на бачкаторите, тийнейджърите, костюмарите, клошарите, педерасите, хамалите, чекиджиите, студентите, уличните песове, виещи като вълци по пълнолуние, darling, когато безсрамно-високомерна като френска кралица, ги оставям с потни ръце и издути панталони, до-ближ-а-вай-ки наелектризирана като торнадо, проклетия ъгъл на целувките дето всеки ден се срещахме…
За обяд
|
когато гневна начукваш паветата блажени, baby,
а трепкат раменете ти, а соленеят очите ти,
обичам да гледам, как крачиш настръхнала бясна присвила устни
още подути от зъбите ми,
в юмруци стиснала бодливите рози, с пола почти на кръста запретната от бързането,
пука ти кой кога как те гледа
на Ъгъла те чакам, чакам чакам
|
постой, Любов на Ъгъла случаен,
наивна, гола, нелегална на Ъгъла, На Възела набъбнал от
раз-но-посочие
под стария капчук, олющен, до будката за
вестници, кафе, цигари, джойнт, съвети, близалки, семки, джин, презервативи, на Ъгъла, На
кръ-сто-път-я на
надеждата и о-без-вяра-та
постой,
Любов
на
Ъгъла
... за
... малко
|
Да, трудно биха се поддали на редакция.
Благодаря за коментарите!
Цвети