На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи,
сред крясъците бодри на щурци
и бляскавите рокли на светулките.
О, дивен мрак, в прастар и вечен повик,
към царството на вечна самота,
ти каниш своите чада:
на юг, на юг ходете, към безкрая!