Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив
не издава звуци тежки.
Не извайва димни гриви
возейки съдби човешки.
Коловозите не тракат
с онзи ритъм монотонен.
На миналото спрял е влакът -
от бъдещето тук прогонен.
Няма повече да трепне
ни едно сърце и глас.
" Сбогом " и " Здравей " ли шепне
призрак в полунощен час?
© Асенчо Грудев Все права защищены