(между Вторници от миналия век...)
На звездите ли беше написано,
или просто се казва съдба?
Но сърцето с любов е орисано,
чака своята сродна душа!
И приема я сякаш през мислите –
за живота, за Бог, за смъртта.
Тази веща омая – орисница,
за мечтите ни дава крила…
И когато я срещнеш през болката,
подкани я с жарава в очи.
Неприкрита мечта не е толкова ...