Калдъръм и стръмни улици,
стаили тайни, криволичат;
шлагер стар се лее в музика,
от миналото образи надничат.
С пръски, прелестно разпенени,
вълни рисуват шарки върху кея;
лунни зайчета, преплетени,
по водната повърхност се белеят.
В пясъка – сълза отронена –
и аромат на дъхави смокини.
Обърнат лист на стари спомени,
тъга, преглътната със чаша вино.
Морски бриз нашепва истини
и сълзите превръща във кристали.
Поемам дъх… Пречистена….
пред изгрева на новото Начало…
© Анахид Чальовска Все права защищены