Той майсторски ме блъсна по завоя,
(отнякъде все трябваше да почна).
Животът ми – привикнал на порои,
отново ми се случва… с точност.
А аз - не толкова добра и мъдра,
под мишница го хванах и закрачих.
Научих се по мъничко да бързам,
и когато трябва… да изчакам.
За „после” планове не правя –
(каквото е, такова – да се случва).
И въпреки че нося в мене дявол,
аз всеки ден по мъничко се уча.