1.
Успях над сенките да се издигна,
и силно виках и напред вървях...
със Вятъра политнах
и към Вихъра аз плаках с писъци…

и да съм силна свикнах.

Ала на пропаст щом излезна пътят ми -
"животът ми не е доникъде" - разбрах.
Не ми се спира и умира, но къде
отивам? Избирам ли посока аз? 

Върти се песента: безкрайна лудница!
И ден след ден, след седмица - година.
Аз искам гоненицата любима да премине
сама... че трудно ми е да я спра...

А силата насипна е картонена робиня
на времето - водовъртеж безотговорен.
Разбрах, че няма спор - да съм Богиня
няма как... Какво тогава, много моля,
над сенките, че се издигнах?

Пак плача... с писъци от страх
опасности нахални ще уплаша,
превърнах се в Магьосница Велика,
но сега
"По-дяволите!" силно викам:
не съм Богиня! И не ми...
не може да ми стигне никога!

2.
Не ми стига интереса на мъжете
и блясъка в очите на любовта,
нито ми стига да приемам мига,
не ми стигат и думите проклети. 

Не ми стига музиката временна,
към която съм Пристрастена,
отегчена съм, и не ми стига
свободата в червата ми!

Не ми стига лудостта,
не ми стига любовта ти –
обичай ме повече, че вече разбрах:
идва краят на света, в който свикнахме!

из "Небесен Глиган - 2007"

септ. 2007