Надежда
Земята заплака със сълзи, спря да се върти.
Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.
Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.
Сърцето ми прие покана... от тъгата.
Тялото ми се носи по водата, към съдбата.
Надежда бликна от тъжните ми две очи...
Юлиано
© Юлиано Кръстев Все права защищены
Надежда бликна от тъжните ми две очи..."
Отново контраст. Харесва ми как пишеш, Юлиано! Провокираш различни емоции! Поздрав!