17 июл. 2007 г., 17:56

Надежда 

  Поэзия
952 0 2
 Надежда

Има ли смисъл пак
да започвам отначало
и пак да си мисля за теб?
Тези мисли ме изгарят
и някак си натъжават.
Защото знам, че до мен
ти никога няма да си.
Винаги ще има някой друг преди
мен, а аз ще съм незабележима.
Но любовта в мен е огромна
и няма начин да не я изразя,
и ръце към теб да протегна.
Мечтите са безплатни, нали,
не струва нищо?!
Но за сметка на това боли,
ако са разбити.
Но в мен винаги остава
пламъка на тази плаха надежда,
че ще сме заедно аз и ти.
Без тревоги и тъги,
усмихнати и щастливи.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами какво да ти кажа Виолета..мисля, че вече успявам да се отърся от тази любов и да започна наново.Така трябва да бъде както казваш не си струва, ако той постъпва жестоко.
  • надеждата...винаги трябва да бъде подхранвана.Ако "той" подхранва надеждите ти,но после се отдръпва - постъпва жестоко и непростимо.Но на теб ти е нужно време за да разбереш това.Ако ли не,ако надеждите ти не биват подхранвани...с времето ще избледнеят ,както и мечтите свързани с тази любов.Надявам се обаче,защото си ми много сладка...надеждите ти да бъдат удовлетворени,а мечтите ти реалност...закото постоянството понякога дава резултат.Успех ти желая!
Предложения
: ??:??