Появила съм се на белият свят с красиво име - Надежда,
но навярно с него цял живот ще се надявам,
ще чакам дните сами да се подреждат
и вечно в себе си ще се спасявам!
Нима е скрит съдбоносен знак в едното име
и то ли определя човека, и пътя...
Нима наистина винаги ще се надявам
и ще се моля, ще тръпна и очаквам...
Дали Надеждата последна умира
и за какво ли ми е всъщност тя...
Аз вече с надежда и болка заспивам,
тъна в свойта си самота... ...