29 апр. 2005 г., 15:52

Надежда 

  Поэзия
934 0 2

Понякога животът ни е гаден,
изпълва те с омраза, с острота,
която ти към другите отнасяш,
не се замисляш даже за това.

Какво животът  представлява,
дали е ураган или  любов,
безпътица от случки и химери
или мощта на порив нов?

Нима животът ни е безнадежден,
объркан, скучен ли е той,
нима в безпътицата ни голяма
не си мечтаем за велик герой?

А днес героите са малко
и стъпкани са в тоз живот,
дори за тях да ни е жалко,
ний пак ще вярваме във тях.

Да, хората ще им повярват,
ще станем всички до един,
ще смачкаме със сила страшна
МИЗЕРИЯТА -
кошмарният ни властелин.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много болка си събрал тук и недоверие в хората.Но надеждата е тази, която умира последна, нали?Все още я имаш,личи си.6
  • Всичко ще се оправи!Трябва само да вярваме!!
Предложения
: ??:??