enikor (Николай Николов)
17 13
17 февр. 2009 г., 18:35

Надежда 

  Поэзия
908 0 4
Поех да търся надеждата изгубена,
а сам изгубих се във хаоса на вятъра.
Светът ми цял обгърнат бе от бурята,
и се изплаших, беше неочаквано.

Застанах във средата на поляната,
захвърлих дрехите и гол крещях на бурята.
И тъй, без сили, на тревата паднал съм,
със спазми във сърцето и във гърлото.

Надежда търся някъде изгубена...
незнайно във кое море отплувала.
И не е страшно да не я намеря,
а да е в мен и да не си е струвала.

© Николай Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за отзивите..Радвам се че ви харесват стиховете ми..Радвам се и че открих този сайт,където има хора които да ме разбират..Уточнявам че не всичко описано е преживяно лично от мен,но ме е впечатлило по някакъв начин..Благодаря ви още веднъж,признателен съм ви за всяка дума..Ники
  • Много силно въздейсваш! Поздрави!
  • Прекрасно! Нека да те пази отгоре светецът с хубавото име!
  • Чудесен стих отново!
Предложения
: ??:??