Дъждът ръми, Земята ожадняла,
цветче заплита в свилени коси,
изпратила поредната си младост,
се взира пак в звездите и брои!
И лятото е вече сладък спомен,
щурче мълчи самотно в утринта,
с прохладата на есенния повей,
надеждата преляла е... в тъга!
Там някъде, забравен от мечтите,
човечец стар, за всеки друг - Поет,
присяда в празна стая и се пита:
Светът фалшив е или аз - злочест? ...