25 нояб. 2009 г., 18:09

Надежда 

  Поэзия » Философская
821 0 2
Сама на края на света
стоя и тъжно гледам дните.
А слънцето пред мен сега
блести по-ярко от звездите.
На тази пропаст виждам край,
надолу всичко е в тъма,
а аз стоя сама и зная,
че ще пропадна в пропастта.
А слънцето блести пред мене
и тихо чувам аз слова:
"Бъди до мен, бъди със мене,
недей да падаш в пропастта!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Йосифова Все права защищены

Предложения
: ??:??