12 мая 2014 г., 00:08

Надежда 

  Поэзия
624 0 11

Предавам се, не искам да се боря,
ни мелниците са реални, нито конят,
оръжието вече ми тежи.
Със санчовци не ми се спори,
керванът нека си върви.
Сега ще си поседна тука,
насред трънливият ми път.
Цветята са ей там, далече,
дордето стигна ги ще се смрачи.
А утре, ако има утре,
краката ми ще са в роса,
в косите вятър,
слънце и надежда,
че няма да съм все така...

© Нел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??