Ела надежда да ти дам,

при мен не свършва нивга тя,

но пламъка й не угасяй ти,

за да живееш в светлина.

Върви, върви по своя път

с мъждукащ пламък осветен,

но ще се промени светът

и ярко слънце ще изгрей.

Щастлив ще бъдеш ти тогаз

във пътя ярко осветен,

но не забравяй, че ще дойде час

и ще се сетиш ти за мен.

Защото пътят ти трънлив е

и черен мрак е в твоята душа,

но пламъчето, дето не угасва,

отново ще изгрее във нощта.