yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
5 февр. 2017 г., 18:35

Надежда 

  Поэзия » Любовная
281 0 6

Защо главата тегне изнурена?

Защо гърдите са без капка мощ?

Мъгла забулва днес душата изморена

и настъпва неочакваната нощ.

 

Съблазънта сърцето не опива,

ни зовът на шеметни мечти.

Ще ида аз где никой не отива,

далеч, далеч в пустинни самоти.

 

Сред пясъка безкрай да ме милува

лъчът на романтичната луна.

Зефир горещ косата да милува.

И да ме люби звездна светлина.

 

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Силви за коментара
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря Еси за коментара
  • С Младен. Поздравления, Йонче!
  • Благодаря ти за коментара Младен.Желая лека нощ
  • Човек трябва да има голяма сила на духа, за да се отдели от света за по-дълго време и в отшелничеството си да се остави да бъде любен от звездната светлина. Идейно стихотворение си написала, Йонка. Само на пръв поглед то изглежда чисто лирическо. Поздрав!
Предложения
: ??:??