8 февр. 2017 г., 16:12
Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Ще се будим по първи петли
и ще пеем със славеи в храма,
а след служба, по пъстър килим
ще се връщаме – рамо до рамо.
Ще ухае на билки и мед,
край огради, прелели в зелено.
Ще рисуваш живота навред,
аз ще пиша, от цвят запленена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация