Ясита (Ясита)
7 27
25 мар. 2006 г., 12:39

Надежда 

  Поэзия
1228 0 4
Сякаш вятър неразумен
в посреднощен час
вика приливи безсънни-
чувам ли ги аз?

Две подметки изтънели
търкат влажното шосе,
питат- днес ще се яде ли,
кой живота взе?

Кой ни взе смеха, сърцата-
май крадец е бил
и надеждата горката
някъде е скрил.

Кой покри във прах и пепел
всичките ни дни.
Жизнен дъх за миг усетил
само погледни:

скитат прегладнели псета
молят ни с очи,
а сред тях и ние- ето-
слюнката горчи.

Може би сме го заслужили-
с ум, търпение и нерви.
Безработни и ненужни
все пак трябвало да "верваме".

А подметките ми- верни
пак ме носят по шосето
BMW-та все пък черни
се завръщат от морето.

За надеждата си бяла
се държа с последни сили
ходя яла-недояла
с вярата във хора мили.

И не "вервам", само вярвам
някъде по път да срещна
работа със дата днешна-
край на мрачната ми карма!

© Ясита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И мен ме натъжи.
    Браво!
  • Браво !Но защо така така ....се натъжавам....
  • Страхотно си го написала речта се лее.... хареса ми
    Пожелавам ти срещата да се случи....а дано и аз също я срещна...
  • много хубаво казано,докосна ме-да си намериш хубава работа си е луд късмет,но трябва да вярваме-иначе сме за никъде...
Предложения
: ??:??