Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
22 окт. 2007 г., 21:02

Надежда 

  Поэзия
702 0 2

Зная, че не мога да те имам пак,

зная, че в душата падна мрак.

Само нещо не разбрах и едва го осъзнах.

Ти си моето небе,

моето шеметно море

и без теб не мога аз,

нито ден и час.


Дори и някой да те замени,

не ще обичам него както теб.

Затворя ли за миг очи,

в съзнанието ми ще се появяваш ти.

Ще си представям, че си ти това,

че ме гали твоята ръка,

Това единствено ще правя аз сега,

за да мога пак да се спася.


Зная, че не съм това,

което търсиш в любовта.

Но надеждата остава в мен,

да ме пари нощ и ден.

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 6!

    Коментара е изтрит от модератор.

    Моля, пишете на КИРИЛИЦА!
    Иванова
  • В рими...харесва ми много.Оптимистично!Поздрави
Предложения
: ??:??