vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
22 авг. 2008 г., 07:34

Надежда от звезди. 

  Поэзия
653 0 11

Отгледах всичките Зорници с болка.

Със лекота ги пръснах сред простора.

Нелепа тежест е да носиш волно

надежда oт звезди - за хора.

 

Не е за всеки. Някой би си казал,

че всичките звезди са за умиране.

Но всяка ще е капчица надежда

и всяка ще е подтик за намиране,

 

докато сетната Зорница на небето,

взривена в тъмнината, се превърне

в най-сляпото желание, което

най-святата мечта за теб ще сбъдне,

 

докато всички хора спрат да си мечтаят.

При мисълта изсъсквам от тревога...

Но знаеш ли, не искам да си мисля,

защото аз мечтая. И го мога.

...

Отгледах всичките Зорници с болка.

Аз бях - която ти ги свалях.

И не умираха в простора си неволно.

И не угасваха - защото ти ги палех.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??