Надеждата най-много болка носи!
Надеждата във бели цветове!
И няма отговори и въпроси,
и само бури, силни ветрове.
Надеждата в сърцето ми живее,
но щом угасне, спуска се нощта,
след нея само спомен още тлее,
владее мрак душата, пустота.
И чакам знак да се роди отново,
и да възкръсне тя от пепелта,
да бъде пак сияйна, чудно слово,
да ме докосне тя със любовта!
Вълшебство да ми донесе в живота,
да греят с обич нейните очи,
да се завърне нежна красотата,
да сбъдне всички чакани мечти!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены