Живея с някаква надежда
поне понякога да бъда с теб,
в броени мигове, така желани
и в сънищата мои изживяни.
За мен е радост, че те има
и щастие е щом те видя.
Гласа ти чувам - грижите забравям
и с поривите нови заживявам.
Минутите отлитат като птици,
подплашени от изстрел на ловец.
И пак започва всичко отначало
с очакването да те срещна.
Копнеж, пронизващ ме до болка
в желание да бъда с теб,
дори за мигове броени,
откраднати от някой друг.
И мисълта, че някъде те има
в реалност или във мечта...
За мен е сладко чувството горчиво,
с надеждата, че просто ще те видя
И МОЖЕ БИ ЩЕ БЬДА С ТЕБ...
16.06.1994 г.
P.S. Това е песен, има си и мелодия...
© Таня Иванова Все права защищены