6 сент. 2011 г., 18:45
НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА
Камбана бях, която в хубав ден
разнасяше на херувими песента,
поникваха на хората криле
и те политаха щастливи в свободата с тях.
Понякога отмервах стриктно часовете
на изминат или неначенат път,
крещях, ако пожар безмилостно засвети,
та и заспалите да се спасят.
Сега съм чучело провиснало под арката
на някога усмихната камбанария,
проядено от минало, аз вече жалко съм, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация