Надеждата умря последна,
умря надеждата уви.
Аз бях готов да се облегна
на детски чистите мечти.
Но той, животът ме обори,
присмя ми се през кръв и пот.
Подпали детските стобори.
Озъбен и жесток живот.
Тогаз в минутите последни
разпънат гол на моя кръст,
броих приятелите верни -
един остана. Среден пръст.
© Атеист Грешников Все права защищены
По моя, Габровския край, казват: "Надеждата крепи шашкъните"
Хареса ми - сбито, ясно и саркастично!