Уморих се от лицемерието тежко,
уморих се от клоуновия цирк,
душата ми беляза тъй жестоко
нанесеният с тонове фатален грим.
Нима аз мога тебе да забравя,
едничък лъч в моя свят затвор?!
Не, не мога и няма да направя
света очернен още по-жесток.
Бъди ти моя сянка, покрив, спирка за утеха...
и не търси друго ти от мен,
освен цялата ми обич нежна
и очи пълни с новата надежда!