Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев,
изпратен от звездите, ще затрака
и, заглушил задъхания рев,
ще върне на Надеждата ни знака.
Проходи ли, ще иска де лети,
прозрачно-светли ще са ѝ крилете.
Измътена под дрипави мечти,
Надеждицата наша ще засвети. ...